Преминаване през границата

Преминаването през границата от Ин Хо Ким е разказ на човек, оцелял от концентрационния лагер Хю Нам, който наскоро бе публикуван в Сеул. Това е свидетелство на човек, който не е член на Обединителната църква за преживяното от преп. Мун в затвора.

Сред затворниците, с многото си необичайни качества, се открояваше един човек – Сан Мьонг Мун. Всички бяхме невероятно уморени, когато се прибирахме от работа. Някои от нас се опираха един на друг, докато ходеха, но той винаги беше изправен, освен през няколкото часа сън. Той беше такъв необичаен затворник, че даже и комунистическите надзиратели го уважаваха. Това бе така, защото той работеше с невероятно усърдие и съзнание, без да нарушава правилата в затвора или да търси леката работа, което останалите правеха. Той бе в много добро физическо здраве. Когато работеше, ние му казвахме да помисли за здравето си и да не работи толкова усилено, но той винаги отговаряше:”Ако работя повече и по-усърдно, облекчавам труда на тези, които работят с мен.”
Той бе затворен по обвинения че „е реакционер” и трябваше да излежи наказание за това.
По това време различни християнски деноминации объркваха обикновените хора. Той искрено вярваше, че те трябва да бъдат обединени. Тогава той започна да развива движението “Домашна църква”, настоявайки, че истинската вяра започва от семейството. Той проповядваше, че всеки може да стане добър християнин, даже без да ходи на неделна служба, ако винаги се моли с чисто сърце и всеки ден се разкайва за греховете си.
Скоро неговото вдъхновяващо и убедително слово привлече много последователи. Главните християнски църкви обаче започнаха да завиждат на неговия успех и захванаха да кроят планове срещу него. Неговото Движение бе обиждано и наречено ерес. Тази догматична и ограничена оценка на главните Християнски групи послужи на комунистите, чиято политика бе да унищожат всички религии. В края на краищата той бе арестуван по време на една среща и бе осъден на приблизително 3 години затвор за “нарушаване на обществения ред” .
Той бе винаги спокоен и работеше усилено без да се оплаква. Що се отнася до работата, никой не можеше да се съревновава с неговата сила и ентусиазъм.
Едно нещо, което ми се стори странно у него бе, че той никога не се миеше. Всеки ден след работа в завода за изкуствени торове, ни разрешаваха да се измием в отпадните води, но той просто отминаваше. Въпреки че водата бе замърсена и почти негодна за използване, всички се миехме в нея след работа, защото нашата кожа ставаше непоносимо лепкава от сместа от прах, пот и изкуствени торове.
Един ден разбрах как се поддържа чист. Събудих се през нощта и трябваше да използвам “тоалетната”. В килията беше много тъмно. Когато седнах тихо, чакайки очите ми да свикнат с тъмнината, аз го видят да седи в един слабо осветен ъгъл. “Ким, ти си се събудил рано”, ми каза той, затваряйки очите си. Стори ми се, че се е молил. “Ти май всяка сутрин ставаш толкова рано, нали?” му казах аз. “Вече свикнах, каза той освен това тялото започва да ме сърби, ако спя дълго.” Когато се върнах от тоалетната, аз го видях, че е без риза и се мие с мокра кърпа, потопена в студена вода. “Г-н Мун, не ви ли е студено, попитах аз, страхувам се, че можете да се простудите”. “Трябва да правя поне това, след като не се мия в затвора, ми отговори той. По този начин аз мога да оцелея.” По-късно осъзнах, че вместо да използва замърсената и негодна за употреба вода, той си пазеше водата за пиене, с която намокряше кърпата и миеше тялото си всеки ден преди изгрев. Той се събуждаше, молеше се, после се измиваше с мокра кърпа и след това отново се молеше. По-късно закусваше и отиваше на работа. Той наистина правеше впечатление със своето непреклонно тяло и дух. Рядкост е човек, толкова близо до смъртта, да продължи да отделя такова внимание на своето здраве. Но да отдели 2 часа от скъпоценното си време за сън, за да спазва стриктно религиозните церемонии, ми се струваше направо невероятно.
Един слух обикаляше лагера и всички му вярваха. Казваха, че Сан Мьонг Мун има свръхестествени сили. Фанатизираните комунистически пазачи често без причина биеха жестоко затворниците, които бяха осъдени за това, че са реакционери или защото са нарушили обществения ред, но те правеха изключение с г-н Мун. Аз мислех, че това е така, защото работи много съзнателно, както и затова, че не нарушава реда, но се говореше, че комунистите не смеят да се отнасят зле с него, защото смятат, че притежава свръхестествени сили. Говореше се още, че ако някой се държи зле с него без причина, тогава през нощта един старец като Сансийонг[1] им се появява на сън и ги плашеше. Ако отново се държали зле с него, старецът се явявал отново на следващата нощ и ги наказвал. Така че и най-жестоките от охраната не смееха да се отнасят зле с г-н Мун. Още по-впечатляващо беше това, че Сан Мьонг Мун знаеше съдържанието на съня. Той отиваше при пазача, който се е отнасял зле с него предишния ден и го питал за самия сън с големи подробности, като че ли да потвърди верността му и като че ли сам е сънувал същия сън. Това наистина беше нещо невероятно и все пак Сан Мьонг Мун никога не говореше за тези слухове. Аз самият видях един новопристигнал пазач, който се отнасяше лошо с него и който внезапно промени държанието си. Аз вярвам, че тези слухове имаха основание, следователно аз ги потвърждавам.
Аз не съм член на Обединителната църква, нито съм християнин, не съм бил такъв нито преди, нито сега, но аз видях тези неща. Въпреки че от тогава минаха много години, аз не мога да забравя впечатлението, което той ми направи. Той бе човек на откровението и на принципите, човек, който винаги беше верен на думата си.
О! Аз и сега си спомням едно обещание, което той не изпълни. Става въпрос за малко препечено оризово брашно, което получих от майки си. Тя ми изпращаше толкова брашно, че да мога да го поделям и с други затворници. Г-н Мун ми каза, че ще ми плати по едно прасе за всяка купичка брашно. Но по мои приблизителни изчисления, ако си спомням добре, за купичките, които съм споделил с него, досега трябваше да съм получил 100 крави. Но още не съм получил и кило свинско месо. Може да се каже, че това е пример за случай, в който той не изпълни своето обещание и не удържа на думата си!
Тук бих искал да поясня на читателя, който може би не ме е разбрал. По това време имаше нещо като поговорка между затворниците, която гласеше, че едно зрънце в затвора е равно на цяло прасе, ако си на свобода. Тази хитра поговорка дава ясна представа за живота в лагера. Нека си представим тогава, че ако едно зрънце е равно на прасе, тогава колко крави ще са равни на купчина брашно. Доста, нали? С други думи, в лагера желанието да споделиш храната, която ти се полага с други, се ценеше повече от каквото и да е друго.
Дълго време не бях чувал за г-н Мун след като бяхме освободени от затвора в Хунг Нам. Какъвто и да е животът му сега, самият факт, че той и аз успяхме да оцелеем в този земен ад, е голяма Благословия от Небесното царство.

София, май 1992 г. / юни 2002
Преводач: Тинко Тинев
Редактор: Мария Коларова


[1] Дух на пазача на планината, който всички почитат и от когото се страхуват, според корейския фолклор.